10 бързи въпроса за мартениците

1 .Що е то МАРТЕНИЦА ? 

Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение , изработено  предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­– бяло и червено, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празника Баба Марта .

2. Къде е разпространена?

Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова , където мартеницата се нарича mărţişor  / мърцишор/. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини , Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк). Като цяло мартеницата е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.

3. Знаете ли , че ...?

Мартеницата е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството , номинирана от България , Румъния и Македония  .

4. Какво символизират червеният и белият цвят ?

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено  – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден  билки.  В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

5. Как се прави най-автентичната мартеница Пижо и Пенда ?

Вземате един бял и един червен конец – по възможност вълнен. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия (ако няма кой да помогне, връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато, като отпуснете малко, не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия не. Увивате колкото пъти искате. Колкото са повече обиколките, толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките /пискюл /. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от ширита, връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.


6. Къде са корените на обичая ?
Няма еднозначен отговор на този въпрос , защото съществуват множестно митове и легенди , но малко  писмени доказателства .

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканите, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийската и елинската античност.

Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската древност, назовават предците на мартениците ейресионе (от erion – вълна на старогр.) Те представляват клонки, които са накичени с бели и червени вълнени конци. Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени не само с червени и бели конци, но и със сушени плодове. Макар и сравнително късна, енциклопедията съдържа сведения от доста по-ранни произведения. Самата ейресионе е носена обичайно на поне един от празниците в чест на Аполон, възнинали по подобие на празниците на Дионисий . Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе е римският автор Лутаций Плацид , живял по времето на император Теодосий  I (379 – 395), който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се носи на празник посветен на богинята Атина Палада .  В първомартенските обреди някои изследователи виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс , на когото е наречен и месец март. 

В началото на 20 век сред етнолозите в България се разпространява и теорията за прабългарския произход на обичая и връзката с мита за Завета на хан Кубрат .

7. До кога се носят мартениците ?

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта .  След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки , годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят , докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България  с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река  " че да върви, както тече реката“.

8. Коя мартеница носи късмет  ?

Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.

Най- ценни са ръчно изработените мартенички от автентични материали - вълна , памук и дърво .Може да включват мънисто , сушен плод , семена ,цвете или паричка. Всичко друго , което се среща по многобройните сергии е предмет на необразовано търговско въображение и често е откровен кич.

9. Съвместим ли е този обичай с християнството ?

Много спорове поражда широкото разпространение на този фолклорния обичай с езически корени в България . Мнението на представители  на Българската Православна Църква варира от пълно отрицание и опити за забрана до снисходително приемане , поради огромната популярност и радостна празничност на мартеничния обред. Вероятно чувството за мярка е най- добрият съветник на всеки съвременен родител , когато възпитава децата си в християнските добродетели , запознавайки ги с фолклорните традиции на българския народ.

10. Къде и кога е присъствала мартеница на световна интернет платформа  ?

По повод Баба Марта на 1 март 2011 г., чрез приложението си Google Doodle, логото на търсачката Google е изписано с преплетени бели и червени конци и е разкрасено с червен и бял пискюл

Весел Празник !